Отбелязваме 137 години от Съединението
На 13 юли 1878 година, три месеца след , Великите сили разделят България на пет елементи – васално Княжество България; самостоятелна област Източна Румелия; Северна Добруджа в рамките на Румъния; Ниш, Пирот и Враня в рамките на Сърбия; Македония, Източна и Западна Тракия под директната власт на султана.
По самодейност на писателя бунтовник Захарий Стоянов през февруари 1885 година в Пловдив се основава Българският скришен революционен централен комитет (БТРЦК), който изиграва значима роля за съединението на Княжество България с Източна Румелия. Съединисткото придвижване се концентрира освен върху построяването на мрежа от комитети, само че и върху обезпечаването на вътрешна и външна политическа поддръжка.
БТРЦК дефинира 15 септември за начало на въстание, с което да бъдат свалени от власт основният шеф Гаврил Кръстевич и държавното управление в Пловдив (най-важният град в Източна Румелия). Но още на 5-и, призовани от черковните камбани в града, жителите се струпват край конака. В разгласа Захарий Стоянов възвестява святото дело: „ Братя! Часът на Съединението удари! ” Така през нощта против 6 септември войски отпред с майор Данаил Николаев откриват надзор над Пловдив и без да срещат опозиция отстраняват държавното управление и Гаврил Кръстевич. Източна Румелия отхвърля върховенството на султана и афишира, че се причислява към Княжество България.
Подкрепа за Съединението изразява , който в разгласа приема „ да се именува княз на Северна и Южна България ”. С дейностите си обаче българите нарушават Берлинския контракт, разпокъсал нашите земи, и това провокира митинга на Великите сили и султана. А Сърбия ни афишира война, само че претърпява опустошително проваляне в решителната борба край Сливница. След светкавичния погром, който младата българска армия нанася на опитната и по-добре въоръжена сръбска войска в едвам двуседмична война, страната ни издига интернационалния си престиж. На 24 март 1886 година в Цариград посланиците на Великите сили подписват акт, признавайки Съединението.
По самодейност на писателя бунтовник Захарий Стоянов през февруари 1885 година в Пловдив се основава Българският скришен революционен централен комитет (БТРЦК), който изиграва значима роля за съединението на Княжество България с Източна Румелия. Съединисткото придвижване се концентрира освен върху построяването на мрежа от комитети, само че и върху обезпечаването на вътрешна и външна политическа поддръжка.
БТРЦК дефинира 15 септември за начало на въстание, с което да бъдат свалени от власт основният шеф Гаврил Кръстевич и държавното управление в Пловдив (най-важният град в Източна Румелия). Но още на 5-и, призовани от черковните камбани в града, жителите се струпват край конака. В разгласа Захарий Стоянов възвестява святото дело: „ Братя! Часът на Съединението удари! ” Така през нощта против 6 септември войски отпред с майор Данаил Николаев откриват надзор над Пловдив и без да срещат опозиция отстраняват държавното управление и Гаврил Кръстевич. Източна Румелия отхвърля върховенството на султана и афишира, че се причислява към Княжество България.
Подкрепа за Съединението изразява , който в разгласа приема „ да се именува княз на Северна и Южна България ”. С дейностите си обаче българите нарушават Берлинския контракт, разпокъсал нашите земи, и това провокира митинга на Великите сили и султана. А Сърбия ни афишира война, само че претърпява опустошително проваляне в решителната борба край Сливница. След светкавичния погром, който младата българска армия нанася на опитната и по-добре въоръжена сръбска войска в едвам двуседмична война, страната ни издига интернационалния си престиж. На 24 март 1886 година в Цариград посланиците на Великите сили подписват акт, признавайки Съединението.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ